Момини скали от Храбрино, по-трудният маршрут

Надморска височина на село Храбрино: 580 м, до скалите изкачихме още около 300 метра

Население: 661 души

Разстояние от Пловдив: 16км

Време на маршрута: 2 часа отиване и връщане, по 1 час в посока

Дължина: 5.8 км в двете посоки

Дата: 15 октомври 2023 г.

Толкова близо, а никога не сме ходили до „Момини скали“. Маршрутът до тях е известен от село Извор, което е точно над село Храбрино. Ние обаче стигнахме до скалите случайно… от Храбрино..

Бяхме решили да направим част от дългия маршрут от село Храбрино до хижа „Здравец“. От пазара на селото се тръгва по пътя нагоре, покрай реката, стига се до една голяма чешма, подминава се, и трябва да се пресече реката. Това е много трудно през пролетта и лятото, но е много лесно на есен или зима, поне за мен 🙂

Маркиворката е жълта, а пътеката – стръмна. Върви измежду няколко градини с праскови и после само изкачване. Има доста приятни гледки.

Стигнахме до параклис „Света Богородица“ и седнахме на сянка. Чуваха се много гласове и се виждаха човешки фигури измежду дърветата, но никой не мина покрай нас. Видяхме скала и хора по нея и решихме да надникнем по пътеките. Много бързо стигнахме маркиран разклон като кръстовище с табели за хижа „Здравец“, за „Момини скали“, и един път към село Извор и се усетихме, че и от тук се стига до скалите.

Мястото е популярно, а онлайн няма много информация за пресичането на всички тези пътеки. Всеки път когато търся информация за родопските маршрути все едно търся някоя свръх тайна.

Ние се разходихме в един топъл есенен ден, с много красива есенна светлина и малко преди да горите да започнат да се оцветяват в есеннти цветове.

Маршрутът е кратък, но стръмен и подходящ за кратка трениворка, а гледките са супер красиви.

dogfriendlybg Забележка! Октомври месец е сезон за лов. На разклона на пътеките видяхме младо гонче, очевидно само и загубило пътя. Беше с оранжев нашийник, което означава, че е било на лов. На нашийника имаше написани с маркер телефон и име. Кучето беше предпазливо към хора, но хареса Мила. Тя обаче не обича непознати кучета да и досаждат, особено когато сме на преход и го изгони. От Момини скали чувахме в далечината изстрели от лова.
Навръщане към Храбрино срещнахме гончето отново около параклиса „Света Богородица“ и не ми се искаше да го подминаваме ей така, нищо не ни пречи да му помогнем. Опитах да го примамя, повървя след нас, не даваше да го хвана, достатъчно се приближи, за да успея да снимам номера на нашийника. Пратих снимка на собственика, той ми звънна и му обясних къде е кучето. Успял е същата вечер да го намери и да го прибере. Колко лесно.